Купи лесно, плати скъпо -здравна психология на анорексията
Днес вестник „Труд”
публикува статия за починало момиче от анорексия, тъжен факт за един загубен
млад човешки живот. Въпреки, че това заболяване е свързано с ограничаване на
приемът на храна и на пръв поглед може да изглежда, че това е физичен проблем фактите
са малко по различни. Анорексията или
Анорексия невроза като е позната в клиничната психология е преди всичко
заболяване на психиката, което обаче има за последица физични и физиологични
последствия. Това един пример, който ясно демонстрира тясната връзка между
психика и тяло, и представя едно силно
доказателство, че заболяванията се
причиняват не само от генетични, но и от социални и поведенчески фактори.
Дълго време
медицината разглеждаше заболяванията в чисто биологичен контекст, но през
последните 20 години започна да се говори за един чисто нов подход към тях а
именно биопсихосоциалният зад който, стои разбирането, че множество фактори
влияят върху това какво е здраве и какво е болест. Здравната
Психология като наука се занимава изключително с тази връзка и търси обяснения
и решения на тези въпроси в контекста на този съвременен подход.
И така новият
подход към здравето изисква предоставяне на такива условия, които разглеждат човешкото
благополучие от множество различни страни. Относно Анорексията показателно е
как определени вярвания и социални норми стават причина за усвояване на модел
на поведение и подражание станали причина за нейното появяване. Поставяйки я в
биопсихосоциалният контекст може да се наблюдават най-малко две причини за предизвикването
и.
- Социална- разглеждайки исторически социалната норма за красота в Европа ще видим, че около времето на Ренесанса моделът за красиво женско тяло(1600г. Петър Пол Рубенс) представя жената като такава имаща доста закръглени форми.
Слабите жени са били възприемани като недохранени и като такива, които не биха били плодовити(фертилни). През 18в. започва една промяна в нагласата, където на жената все повече и повече започва да и се вменява очакване, че тя трябва да има слаба талия, което предизвиква тогавашната мода да включи стегнатите корсети подчертвайки и тази форма и повдигайки и бюста по-високо.
При мъжете корсетът не намира това широко приложение, но и те следват модните тенденции. Използването на корсета по това време причинява доста здравословни проблеми като трудно дишане, увредена мускулно скелетна система и дори смърт. Стигало се е до крайности като премахване на долните ребра за намаляване на женската талия. Тези социални норми стават и причина да се оформи и социална нагласа, в която жените започват да оперират, започвайки да изпитват неудволетворение от тялото си(форма, кг).
Именно тази формирана социална нагласа става инструмент, чрез който медията и индустрията започва масирано „облъчване” чрез предлагане на продукти за удовлетворяване на тази”Нужда”. И така се появяват, диетите, фитнес програмите, дрехите подчертаващи формите на тялото,козметичните компании, моделите и звездите за подражание. Цялата бизнес-медия индустрия е построена на това очакване, на тази неудолетвореност и усилено промотират и поддържат тази „Вяра” - кое е красиво и кое не. - Психологическа- Формирането на една социална нагласа включва множество фактори като убеждения, вярвания, преживяване, заучено поведение и т.н. Създадените социални очаквания за красота и приемането им от обществото съзнателно или несъзнателно се усвояват от него и то се стреми да ги”набие в главата” на хората. Например в изследване на Кантор(1987) се отбелязва, че представянето на жената в медиите и ТВ е с подчертано сексуално послания както и Арчер(1983) показва, че ударението се поставя всеповече върху тялото и по-малко върху лицето.
В същото време социалната позиция, която
жената заема е тя да бъде все по сексуално удовлетворяваща. Тази формирана вяра
се предава от поколение на поколение създавайки база върху, която определени
заболявания като Анорексията може да се развият. Например обичайно е да се види как при минус 10-20 градуса , млади
девойки се разхождат с къси поли или без
шапка за удовлетворят тази социална норма и то предимно за да бъдат забелязани
от момчетата вписвайки се много добре в българската
поговорка ‘Трай бабо за хубост”. Тя е отличен пример за това как културните вярвания разгледани от социално
психологическа гледна точка подчертават модел
на поведение, който се определя от вярата
в тях. Чрез подражанието им, (социалното учене на А.Бандура) те се използват като средство за да се „втълпи” една
определена нужда, която и обществото,
медията културата подкрепят . Разглеждайки въпроса за промяна на поведението
Бандура показва, че Моделирането(показване/наблюдаване и подражание) е ефективен
метод за постигане на желана цел. За съжаление обикновеният човек е така ”моделиран”,
чрез инфилтриране на вярването, „че трябва да бъдеш слаб” , че това за него става стандарт, вид „Матрицата”
в който той е неволен участник на един консуматорски
продукт създаден, чрез един вид комерсиално
социално инженерство.
И така на въпроса, защо болният от Анорексия
иска да е слаб може да се даде следният отговор
: чрез формираната социална вяра, защото
така жената е по желана, че тя има място в обществото, че тя ще има семейство или защото това се очаква от
нея.
Тук ясно се вижда как има конфликт между това кое е здравословно и това кое
е красиво. Изграждането на здравословна идентичност изисква понякога противопоставяне
на социалните очаквания защото цената, която може да се плати за да бъдеш част от”обществото”
е цена, която е в посока по скоро за обслужване на бизнес интереси от колкото на обществените.
Изграждане на убеждения за това: какво е
здравословно, какво ни мотивира към
определено поведение и дали има социална
манипулация за наша сметка, са въпроси, на
които е нужно да се търсят отговори в предприемане на здравословни инициативи било
то лични или социални.
